Започвам с малко история и данни за създателя на хомеопатията.
Кристиян Фридрих Самуел Ханеман (10 април 1755 - 2 юли 1843) , доктор на медицинските науки, роден в Майсен, Саксония (днешна Германия). Създател на хомеопатията.
През 1781 започва да практикува като лекар и скоро след това се жени за Йана Хенриете Кюлер с която имат 11 деца.
В началото на практиката си Ханеман забелязва, че методите на тогавашната медицина не само, че не предизвикват подобрение, но понякога водят до сериозно влошаване, така че ужасен се отказва да практикува и започва да се издържа от писане и преводи.
През 1784 г. докато превежда Монография върху Материя медика от Уилям Кюлен той научава за хинина, как и защо има изключителен ефект върху маларията. Ханеман решава да го изпробва върху себе си. Той взима 4 драми хинин в продължение на няколко дни. Първоначалните симптоми са треска и сънливост. Постепенно симптомите се засилват Ханеман, чувства пълно изнемощяване, пулса става ускорен и твърд, крайниците започват да треперят, лицето е зачервено, чувства силна жажда, т.е. проявява всички симптоми на малария. Няколко часа след взимане на дозата хинин всичко изчезва и се появява пак след повторен прием. Много бързо Ханеман съобразява, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен.
Така възниква първият постулат на хомеопатията: подобното лекува подобно, затова нарича новият вид лечение хомеопатия (гр. homeo - близък, подобен, pathos - страдание).
След като изпробва и други субстанции това, което остава все пак като бариера пред приложението им за лечение е токсичността им. Ханеман започва да разрежда значително изходните субстанции. С това вредните странични явления отслабват, но отслабва и лечебния ефект. Ключов момент в разработваната от него система е откриването на потенцирането: разтвора се приготвя чрез последователни разреждания, като след всяко разреждане той се разтръсква добре. Така се оказва, че лечебния ефект на субстанцията не отслабва. Резултатът е субстанция, която произвежда много по-малко нежелани симптоми при здрав човек и лекува такива при болен. При това разреждане разтворите достигали до незначително съдържание на основната субстанция, което дало път за тестване на силно токсични вещества като беладона.
През 1810 публикува изводите от своята практика в "Органон на лечебното изкуство". Скоро след това репутацията на хомеопатията сериозно се повишава.
През 1821 Ханеман е изпробвал 66 лекарства и е публикувал своята "Материя Медика Пюра" в шест тома. През 1831 холера връхлита Централна Европа. Ханеман публикува статии върху хомеопатичното лечение на болестта. Новата система на лечение скоро придобива последователи в Европа и дори извън нея - Северна Америка и Индия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар