Homeopathy

"Homeopathy cures a larger procentage of cases than any other method of treatment and is beyond doubt safer and more economical and is the most complete medical science." Mahatma Gandh

сряда, 13 февруари 2013 г.

Чакрите и техните позиции при кучета

Чакрите са енергийни центрове, свързани с фини канали (меридиани), в които циркулира жизнена енергия (кундалини). Чакрите служат за връзка между всяка влизаща и излизаща от тялото енергия. С тяхна помощ също така се разпределя енергията, необходима за нашите физически, емоционални, умствени и духовни функции. Чакрите са „органите” на астралното тяло. Разположението им съвпада с местоположението на жлезите във физическото тяло.
Има седем основни чакри разположени по тялото на хората и животните.

1.) ИМЕНА: Санскритско име - Муладхара чакра. Други имена – Коренова чакра, Първа чакра.
МЯСТО: в основата на гръбначния стълб на животните (в близост до опашката). Тя се асоциира с ануса.
ЦВЯТ: Огненочервен.
КАМЪНИ: Ахат, хематит, кървав яспис, гранат, червен корал, рубин.
ЗВУЦИ: До и ре.
АРОМАТ: Кедър, карамфил.
МЕРИДИАНИ: На бъбрека, на пикочния мехур, на дебелото черво.
Основни функции на първата чакра: оцеляване, сила, утвърждаване на жизнената енергия, прочистване
Свързани органи: дебело черво и ректум
Свързани жлези: надбъбречната жлеза
Основен съответстващ нервен център: опашно-сакралният сплит
БЛОКИРАНО СЪСТОЯНИЕ: Несигурност, липса на физическа и душевна съпротивителна сила.
Има отношение към оцеляването.
2.) ИМЕНА: Санскритско име - Свадистхана чакра. Други имена – Сексуална чакра, Втора чакра.
МЯСТО: долната част на корема
ЦВЯТ: Оранжев
КАМЪНИ: Карнеол, огнен опал, оранжев яспис
ЗВУК: Ре
АРОМАТ: Иланг-иланг, сандалово дърво
МЕРИДИАНИ: На черния дроб, жлъчния мехур и тънките черва
Основни функции на втората чакра: творчество, създаване на потомство, сексуална функция, повишава­не на жизнения тонус
Свързани органи: дебело черво, пикочен мехур, бъбре­ците и половите органи
Свързани жлези: половите жлези
Основен съответстващ нервен център: простатният сплит (при мъжете), утеровагиналният сплит (при жените)
БЛОКИРАНО СЪСТОЯНИЕ: Репродуктивни проблеми.
3.) ИМЕНА: Санскритско име - Манипура чакра. Други имена - Слънчев сплит, Пъпна чакра, Трета чакра.
МЯСТО: средна част на корема
ЦВЯТ: Жълт до златист.
КАМЪНИ: Тигрово око, кехлибар, цитрин, благороден топаз.
АРОМАТ: Лавандула, розмарин, бергамот.
ЗВУК: Ми.
МЕРИДИАНИ: На стомаха, на далака/панкреаса, на тристепенния отоплител.
Основни функции на третата чакра: воля, индивиду­ална сила, храносмилане и усвояване на хранителните вещества
Свързани органи: черен дроб, далак, стомахът и тънките черва
Свързани жлези: панкреасът
Основен съответстващ нервен център: слънчевият сплит
БЛОКИРАНО СЪСТОЯНИЕ: Безпокойство, храносмилателни проблеми.
4.) ИМЕНА: Санскритско име - Анахата чакра. Други имена – Аджана, Сърдечен център, Четвърта чакра.
МЯСТО: в центъра на гърдите.
ЦВЕТОВЕ: Зелен, също така - розов и златен.
КАМЪНИ: Смарагд, малахит, зелен кварц, нефрит, розов кварц.
АРОМАТ: Розово масло.
ЗВУК: Фа.
МЕРИДИАНИ: На сърцето и кръвообращението, бял дроб, дишане.
Основни функции на четвъртата чакра: любов; със­традание; имунитет; сърдечна дейност, функциите на белия дроб и бронхите
Свързани органи: сърцето и белите дробове
Свързани жлези: тимусът
Основен съответстващ нервен център: сърдечният сплит
БЛОКИРАНО СЪСТОЯНИЕ: проблем със сърцето.
 
5.) ИМЕНА: Санскритско име - Вижудха чакра. /Вижудха - чист/ Други имена – Чакра на шията, Център на ларинкса, Пета чакра.
МЯСТО: в областа на гърлото.
ЦВЕТОВЕ: Светлосин, също така - сребърен и зеленикаво син.
КАМЪНИ: Тюркоаз, халцедон, амазонит, син сапфир, азурит.
АРОМАТ: Салвия, еквалипт.
ЗВУК: Сол.
МЕРИДИАНИ: На белия дроб, глас, слух.
Основни функции на петата чакра: висше творчество и общуване
Свързани органи: гласните струни
Свързани жлези: тироидната жлеза
Основен съответстващ нервен център: ларингалният сплит
БЛОКИРАНО СЪСТОЯНИЕ: не може да общува и да комуникира с хора.

6.) ИМЕНА: Санскритско име - Айна чакра. Други имена: Аджана, Трето око, Заповедна чакра, Вътрешно око, Око на мъдростта, Шеста чакра.
МЯСТО:между очите
ЦВЕТОВЕ: Индиговосин, също така - жълт и виолетов.
КАМЪНИ: Индиговосин сапфир, лапислазулит, содалит.
АРОМАТ: Мента, жасмин.
ЗВУК: Ла.
МЕРИДИАНИ: На пикочния мехур и на стомаха.
Основни функции на шестата чакра: висш интелект, ясновидство, интуиция, изострен слух
Свързани органи: мозъкът
Свързани жлези: хипофизата
Съответстващ нервен център: Кавернозният сплит

БЛОКИРАНО СЪСТОЯНИЕ: Емоционални проблеми.
7.) ИМЕНА: Санскритско име: Сахасрара чакра. Други имена: Център на темето, Хилядолистен лотос, Седма чакра.
МЯСТО: В горната част на главата, на темето.
ЦВЕТОВЕ: Виолетов, бял и златист.
КАМЪНИ: Аметист и планински кристал.
АРОМАТ: Лотос и тамян.
ЗВУК: Си.
МЕРИДИАНИ: Направляващ съд, всички Ян-меридиани, меридиан на пикочния мехур.

Основни функции на седмата чакра: космическо съз­нание, контролира  животните  на емоционално и физическо ниво.
Свързани органи: мозъкът
Свързани жлези: епифизата
Основен съответстващ нервен център: кавернозни­ят сплит.

БЛОКИРАНО СЪСТОЯНИЕ: Не се отваря за духовни истини.

петък, 1 февруари 2013 г.

Какво представляват хомеопатичните лекарства за домашни любимци и хора?

Хомеопатичните лекарства се приготвят по строго определен научен метод с изцяло естествени съставки от растителен, животински или минерален произход. Около 65% от всички хомеопатични лекарства се приготвят от растения. Може да се използват не само цялото растение, но също така и всяка част от нея, като цветя, листа, плодове, стъбло, корени, луковици, плодове, семена и др. Пробите обикновено се събират в сухи, слънчеви дни и след това се почистват внимателно с дестилирана вода.



Майчината тинктура е течност, приготвена след екстракцията на материала с разтвор на алкохол и вода. Тя може да се използва за локална апликация, или като специфични лекарства за определен орган. Но основната цел е майчината тинктура да бъде източник за производство на хомеопатични лекарства. Първата стъпка от подготовката на й е накисването на прясното растение в алкохол при стайна температура. Според различни фармакопеи този процес отнема различно време - от един час до един месец. Алкохолът, който се използва е в зависимост от съдържанието на вода в материала и може да бъде 33 1/3%, 50% или 80-90%. Например, от свежите растения се добива около 350 мл сок на килограм, а от сукулентните между 350 до 700 мл. В случай на материал от сукулентно растение половината сок се смесва с чист 95% алкохол, и се получава майчина тинктура с приблизително 33 1/3% съдържание на алкохол. Вторият етап от подготовката е екстракцията. Накиснатият материал се третира с разтвор на етанол (етилов алкохол) и дестилирана вода. По време на екстракцията на терапевтичните вещества се разтварят. Следващата стъпка е съхранението на суспензията в стъклен контейнер от тъмно стъкло в хладно и тъмно място за период от един час до един месец. И четвъртата и последната стъпка е филтрирането чрез компресия или от земното притегляне. След получаването на ярка бистра течност, която представлява готовата майчина тинктура, се пристъпва към потенциирането на лекарствата. Този процес включва серийно разреждане на майчината тинктура със смес от алкохол и вода и последваща динамизация.
Има два основни метода за подготовка на потенции
1.      Метода на Ханеман.
Принципът е следният: към една част от тинктурата майка се добавя към 99 части разтвор на вода и алкохол, (десетично или стотно разреждане) в стъклен флакон и получения разтвор се динамизира. Този нов разтвор се отбелязва с 1CH, тъй като представлява разреждане на изходния разтвор 1:100 (С означава стотично разреждане, а H - Ханеман). Разтвора се разклаща енергично и се динамизира. След това една част от него се добавя до 9 или 99 части в нов флакон, и сместа се размесва отново. След това от потенцията 1 CH се взема една част и се смесва с 99 части  разтворител. След което отново се динамизира. Получения разтвор се означава с 2 CH. В този разтвор действителната концентрация на изходното вещество е 1:10 000. При метода на Ханеман за всяко ново разреждане се използва нов стъклен флакон, след динамизацията флаконът се изхвърля, като за следващото разреждане се използва нов флакон. По същия начин се приготвят и следващите потенции (3 CH, 4 CH, 5 CH и т.н. ). Има и десетична система за приготвяне на лекарства, при която разреждането е в съотношение 1:10 вместо 1:100. При нея всички останали процедури са същите, като разрежданията се означават с буквата DH (D означава десетично разреждане, а H - Ханеман)– 1 DH, 2 DH и т.н.
Метода на Ханеман е много точен и прецизен, но отнема много време, особено за по-високи потенции. Въпреки това, той остава класическия метод на потенциране.
2.      Метода на Корсаков     
При този метод се използва един същи съд за всяко серийно разреждане. От майчината тинктура или първото течно разреждане се взема 1 част и се смесва с 99 части разтворител, след което следва динамизация. Така динамизираният разтвор се отбелязва с означението 1К. След това цялото съдържание на флакона се изхвърля, като по стените на флакона остава 1/100 част от разтвора. Флаконът се напълва с 99 части ултафилтрирана вода и отново се динамизира - това е разреждане 2К. След това отново цялото съдържание на флакона се изхвърля, а по стените му остава 1/100 от разтвора 2К. Следва ново напълване и т.н. Този метод е по-евтин и отнема по-малко време, отколкото метода на Ханеман. Може много лесно да се автоматизира. Въпреки това, той е по-неточен и не е класически метод на подготовка на хомеопатични лекарства.
На практика, метода на Ханеман се използва за приготвяне на потенции до 200C, а метода на Корсаков за по-високи потенции. Много високите потенции се означават с буквата М . Потенция 1000 C се означава като 1 М, 10 000 С като 10М и т.н.
Динамизацията е енергично разклащане с „удар”. По времето на Ханеман за тази процедура е била използвана голяма книга с кожена подвързия, но в днешно време обикновено се използва специален механичен шейкър. Има много фармацевти, които удрят флакона върху дланите си. Според различни фармакопеи процедурата се повтаря най-малко 10 до 100, или от 10 секунди до 2 ½ минути, и т.н. След като приключи процеса на разреждане и динамизация хомеопатичното лекарство се пренася върху неутрален носител. Неутралният носител, са гранули смес от 15% лактоза и 85% захароза. Тези гранули се импрегнират с хомеопатично лекарство.
Числото на Авогадро (константа на Авогадро) определя броя на структурните (градивни) частици в 1 мол субстанция. Числото на Авогадро има стойност:
.
Използва се за определяне на броя на градивните частици (атоми, молекули, йони и т. н.) в определено количество вещество.
При потенция (разреждане) около 12 CH или 24 DH се достига числото на Авогадро. Практически при тези разреждания и по високи не остава нито едина молекула или атом от изходната субстанция. Затова при хомеопатията се говори за "безкрайно малки дози. Тогава как действат хомеопатичните лекарства?
Индийски  учени доказаха, че "белите хапчета работят на принципа на нанотехнологиите". Те са установили, че "хомеопатични лекарства, изработени от метали, все още съдържат измерими количества изходен материал, дори и при екстремни разреждания (200C)". ( IIT-B team shows how homeopathy works. Malathy Iyer, TNN, Dec 16, 2010, 12.58am IST, http://articles.timesofindia.indiatimes.com/2010-12-16/mumbai/28261112_1_iit-scientists-sweet-white-pills-work-homeopathy-paper).
Друга хипотеза е, че молекулите на водата могат да се променят при потенциирането, което им позволява да "помнят" отпечатъка на оригиналното лекарство. Има и други теории, базирани на молекулярни геометрии или форми, концепцията за хидратираните черупки, образувани от асоциацията между молекулите на водата и на лекарството.
 Хомеопатите смятат, че хомеопатичните лекарства работят, защото те реагират с организма на едно дълбоко енергийно ниво, или т.нар. Жизнена сила. Ханеман обяснява тази теория в "Органон на лечебното изкуство": “Homoeopathy knows that a cure can only take place by the reaction of the vital force against the rightly chosen remedy that has been ingested, and that the cure will be certain and rapid in proportion to the strength with which the vital force still prevails in the patient.”(Въведение) и “§16…. medicines acting upon our spirit-like vital force, ………, so that it is only by their dynamic action on the vital force that remedies are able to re-establish and do actually re-establish health and vital harmony, after the changes in the health ……” и § 269 The homoeopathic system of medicine develops for its special use, to a hitherto unheard-of degree, the inner medicinal powers of the crude substances by means of a process peculiar to it and which has hitherto never been tried, whereby only they all become immeasurably and penetratingly efficacious1 and remedial, even those that in the crude state give no evidence of the slightest medicinal power on the human body....”
Колкото повече лекарствата са разредени и динамизирани, толкова по-голям е терапевтичния им ефект. Както Ханеман пише в "Органон на лечебното изкуство" тези процедури освобождават сила, която работи на духовното ниво на жизнената сила§128 (a) The most recent observations have shown that medicinal substances,....., do not exhibit nearly the full amount of the powers that lie hidden in them which they do when they are taken for the same object in high dilutions potentized by proper trituration and succussion, by which simple operations the powers which in their crude state lay hidden, and, as it were, dormant, are developed and roused into activity to an incredible extent……”. Това означава, че лечебен ефект на средства не е дело на материалната субстанция,  се основава на енергия. И, когато има заболяване, тази енергия се освобождава за лечение на щетите нанесени от болестта. 
При приемането на хомеопатични лекарства е важно да се отчете факта, че всеки човек и животно са уникални със своята индивидуалност, личностни характеристики, ритъм на работа и светоусещане. Основна цел на лечението е да се подбере медикамент, който да отключи оздравителна реакция в организма на болния - реакция на имунната система, която разпознава в лекарството подобие на патогена, който причинява болестта и по този начин възпроизвежда антитела срещу него. Според Ханеман лечението трябва да се извършва със субстанция, вземана от болния в много ниска концентрация. Приемът на лекарството не се повтаря, докато ефектът от първата доза не бъде изчерпан.