Homeopathy

"Homeopathy cures a larger procentage of cases than any other method of treatment and is beyond doubt safer and more economical and is the most complete medical science." Mahatma Gandh

петък, 21 октомври 2011 г.

Първа помощ при ожулване и нараняване на кожата при кучета и котки

Първо трябва да огледаме нараненото място, да оценим състоянието на животното и ако не се налага спешното му транспортиране до ветеринарен кабинет да пристъпим към третирането му. Почистваме кожата с топла вода или разреден физиологичен разтвор, след това избираме лекарството.
Едни от най-често прилаганите хомеопатични лекарства са изброени по-долу, заедно с дозировката и ключовите им симптоми.
Rescue Remedy е подходящо лекарство при всякакви стресови ситуации. Дозата на Rescue Remedy е няколко капки в устата през 5-10 минути докато животното се успокои.
Ако животното е в шок, има кръвоизлив и/или силен страх първото лекарство за което може да се помисли е Aconite. Дозата на Aconite 30C е  едно кратно, или през 5 -15 minutes до 4-6 пъти дневно. Ключови симптоми: страх и внезапна инфекция.
Arnica е лекарството за контузна и разкъсно-контузна рана, предизвикана от тъп предмет. Дозата на Arnica 30C е 2-3 пъти дневно за 4-7 дена, докато не започне зарастване на тъканта. Ключови симптоми: шок и травма.
Calendula може да се използва външно като тинктура и вътрешно в доза Calendula 6C 3-4 пъти дневно за 3-5 дена. Това лекарство е добро за зарастване на наранената тъкан, но при дълбоки и инфектирани рани трябва да се има в предвид, че предизвиква бързото им затваряне, без оздравяване в дълбочина.  Тинктурата се прилага 2-3 пъти дневно. Ключов симптом: ускорение.
Hypericum също се прилага локално и вътрешно. Успокоява болката, особено при засягане на нервни окончания, благоприятства оздравителния процес. Дозата на Hypericum 6C или 30C е 3-4 пъти дневно за 3-5 дни. Ключови симптоми: нараняване на нервни окончания и нерви.
Hepar Sulphuris е препоръчителен при инфекция и гной. Дозата на Hepar sulphuris 6C или 30C е 3-4 пъти дневно до изчистване на раната. Ключов симптом: абсцес.
Staphysagria е подходяща в случаи на порезни рани, предизвикани от остър предмет  bmи силна болка. Може да се използва и при леки наранявания само на повърхностния слой на кожата.  Ключов симптом: разкъсване
Ledum е подходящо лекарство за прободни рани. Това е едно от главните лекарства при тетанус. Дозата на Ledum от 6C до 200C е 3 пъти дневно за 2 дни. Ключов симптом: прободна рана.
Silicea се прилага в случаи на трудно лечими, инфектирани и отворени рани, а също така и при хронични рани. Дозата на Silicea 200C е 3 пъти седмично за 4 седмици. Ключов симптом: възстановява инфектирани рани.
Освен горе изброените лекарства, трябва да се имат и в предвид още и:
Ipecacuanha - при кървене със светла кръв. Дозата на Ipecacuanha 30C е през 30-40 минути до 4 дози, и             след това ако е нужно 3-4 пъти дневно за още два дни.
Phosphorus   - при леко кървене, при слаби кръвоизливи от носа. Дозата на Phosphorus 6C е 30-40 минути до 4 дози, след това ако е нужно 3-4 пъти дневно за 2 дни.
Hamamelis – при сълзящи рани, кървене с тъмна кръв. Дозата на Hamamelis 6C или 30C е 3 пъти дневно за 3-5 дни.
Symphytum при счупени кости, при наранени очи. Дозата на Symphytum 6C или 30C е 2-3 дневно в продължение на 2-3 седмици.
Bellis Perennis  - при дълбоки контузни рани.  Дозата на Bellis Perennis 30С е 3-4 пъти дневно за 3-5 дни, спира се веднага след като настъпи подобрение.
Apis Mellificaи оток, при хематом. Дозата на Apis Mellifica 30С е 3-4 пъти дневно за 2-4 дни.
Ruta Graveolens – при нараняване на сухожилия. Дозата на Ruta Graveolens е 6С 3-4 пъти дневно за 5-10 дни            
Ferrum Phosphorisum – при кървене. Дозата на Ferrum Phosphoricum 30C е през 1 час до 4 пъти първия ден, след това ако е нужно 3 пъти дневно за 2-3 дена
Carbolic acid - при силно инфектирани рани.
Strontium – при артериално кървене

Литература:
*Everyday homeopathy for animals, Francis Hunter
**Homeopathic care for cats and dogs, Don Hamilton
***Cats homeopathic remedies, George Macleod
****Dogs and Homoeopathy, The Owner’s Companion, Mark Elliott and Tony Pinkus

сряда, 12 октомври 2011 г.

"The physician's high and only mission is to restore the sick to health, to cure as it is termed."

Започвам с малко история и данни за създателя на хомеопатията.
Кристиян Фридрих Самуел Ханеман (10 април 1755 - 2 юли 1843) , доктор на медицинските науки, роден в Майсен, Саксония (днешна Германия). Създател на хомеопатията.
През 1781 започва да практикува като лекар и скоро след това се жени за Йана Хенриете Кюлер с която имат 11 деца.
В началото на практиката си Ханеман забелязва, че методите на тогавашната медицина не само, че не предизвикват подобрение, но понякога водят до сериозно влошаване, така че ужасен се отказва да практикува и започва да се издържа от писане и преводи.
През 1784 г. докато превежда  Монография върху Материя медика от Уилям Кюлен той научава за хинина, как и защо има изключителен ефект върху маларията. Ханеман решава да го изпробва върху себе си. Той взима 4 драми хинин в продължение на няколко дни. Първоначалните симптоми са треска и сънливост. Постепенно симптомите се засилват Ханеман, чувства пълно изнемощяване,  пулса става ускорен и твърд, крайниците започват да треперят, лицето е зачервено, чувства силна жажда, т.е. проявява всички симптоми на малария. Няколко часа след взимане на дозата хинин всичко изчезва и се появява пак след повторен прием. Много бързо Ханеман съобразява, че това, което предизвиква определени симптоми при здрав човек, лекува същите симптоми при болен.
Така възниква първият постулат на хомеопатията: подобното лекува подобно, затова нарича новият вид лечение хомеопатия (гр. homeo - близък, подобен, pathos - страдание).
След като изпробва и други субстанции това, което остава все пак като бариера пред приложението им за лечение е токсичността им. Ханеман започва да разрежда значително изходните субстанции. С това вредните странични явления отслабват, но отслабва и лечебния ефект. Ключов момент в разработваната от него система е откриването на потенцирането: разтвора се приготвя чрез последователни разреждания, като след всяко разреждане той се разтръсква добре. Така се оказва, че лечебния ефект на субстанцията не отслабва. Резултатът е субстанция, която произвежда много по-малко нежелани симптоми при здрав човек и лекува такива при болен. При това разреждане разтворите достигали до незначително съдържание на основната субстанция, което дало път за тестване на силно токсични вещества като беладона.
През 1810 публикува изводите от своята практика в "Органон на лечебното изкуство". Скоро след това репутацията на хомеопатията сериозно се повишава.
През 1821 Ханеман е изпробвал 66 лекарства и е публикувал своята "Материя Медика Пюра" в шест тома. През 1831 холера връхлита Централна Европа. Ханеман публикува статии върху хомеопатичното лечение на болестта. Новата система на лечение скоро придобива последователи в Европа и дори извън нея - Северна Америка и Индия.